Привет!
Незнам как точно да започна да пиша за това, което ме накара да се регистрирам в този сайт... Виждам, че тук се дискутира по важни теми, а аз търся решение  и съвети по един много личен проблем.
Живея от доста години с човек, когото обичам и уважавам, но той проявява такава ревност към мен, че това се превърна в болестно състояние. Стигна дори до там, че вече ме ревнува и от компютъра. Да не говорим и за това, че немога да изляза с приятелка да пия кафе, или просто да позяпаме по магазините. Не искам да се разделям с този човек, но и така вече не се живее. А съм само на 33....
Помогнете ми!

Сега си мислиш,че не можеш без него.
Но с него животът ти ще бъде ад!

Тази ревност! Убива толкова стойностни неща от човешките взаимоотношения! Жалко, наистина!
Какво да те посъветвам, мила! Тази болест няма лечение! Ако искаш да стоиш в затвор - остани с него. Но както казваш, си само на 33... Колко години мислиш, че ще изкараш зад "решетките" на ревността?
Решението все пак си остава твое! Късмет ти желая от сърце!

При положение,че не искаш да се разделяш с него,ситуацията е доста сложна.Как мислиш,че можем да ти помогнем,със съвети дали да продължиш връзката или как да го промениш.А може-би да се научиш да търпиш.От личен опит и от наблюдения,съм стигнал до извода,че ревноста не се лекува...а може и да греша

Oсвен ревността, която проявява, нищо друго лошо не съм видяла от него, напротив прави всичко за мен. Затова ми е трудно да взема някакво решение!
Благодаря ти за съвета!

Такова нещо се търси само в себе си. Помисли добре. Какво губиш, когато печелиш и какво печелиш, когато губиш?
Знам, знам, че не може да се говори за загуба и печалба. Не и в тези неща.
Направи това, за което си готова!

вероятно той има нужда от помощ. вярва ли на себе си? живот с такъв човек наистина е ад.

Мразя решетки! Аз съм свободолюбив човек. И мисля, че няма да издържа още дълго...

Вече се убедих, че лек за тази болест няма...

А провеждали ли сте сериозен разговор за причините да се държи по този начин.....

ако беше толкова лесно да си дам отговор на това, нямаше да прибегна до тази стъпка, а именно да моля за помощ! Проблема е именно в това, че не съм сигурна за какво съм готова!

Няма да се излекува!
Нищо друго лошо не си видяла от него...
Това ти стига,не е нужно и друго да има!

готова, всичките идеи, предложения и разсъждения ще са полезни не повече от потупване по гърба.
Наистина ти желая необходимата доза мъдрост!

Никога! Незнам кой от нас двамата има по-голяма нужда от помощ....
На никого не вярва, все мисли, че го лъжат!

Ако той те обичаше,щеше да те остави да правиш каквото искаш и да се срещаш с когото си поискаш,дори и да го боли от това.Казваш че прави всичко за теб,кое е това всичко,щом не ти дава най-важното - свободата!Ревността е чувство за собственичество и недоверие.А има ли любов там,където има недоверие!Аз лично бих го напуснала,дори и да ме боли от това много!Поздрави!

Нямаш си на идея колко си права! И аз мисля като теб! Обичаш ли някого, трябва да му дадеш свобода!

Успех:)

:(

И аз мисля, че е по-добре да се махаш от него. И никога да не поглеждаш назад, дори да изплаче Нил след теб.

после ще е късно , само ще броиш загубените години - вече си на 33!!!
Вината поемам само с мезе!!! :-)))))

салава богу поумняваме. Въпреки, че много бих искала да те хвана за ръка и да те заведа някъде много далече от този човек, аз знам, че ти веднага ще се върнеш в момента , в който те пусна! Ще останеш с него и ще си мислиш, че това е временно, че може да се променят нещата, че ти ще се промениш, за да не се чувства той така, че ... още 101 заблуди. Времето ще мине и ти ще станеш на 43, после на 53, после на 63. Междувременно може да се появят деца и те ще са фактор във връзката ти с този човек, защото обикновено така става....
Много искам да те разтърся за раменете и да ти кажа да се махнеш много бързо и много далеч, че си жена, която има правото да бъде обичана и уважавана, а не си животно в гората, което е денато от хищник. Но знам, че когато те разтърся теб само ще те заболи и ще обвиниш мен за това.
За това няма да направя нищо, а ще ти пожелая много късмет и здраве и да ми стане много мъчно за теб!
Съжалявам!

Ако ревноста изчезне,няма ли да ти липсва?
Не я ли провокираш съзнателно или не? И не те ли задържа чувството че си желана до болка?.........
Отговори си сама на този въпрос....

ревността в неразумни граници убива, унищожава, разрушава всичко. най-глупаво е да се провокира излишно(казвам го защото съм бил с човек, който е искал да го ревнувам...когато това се случи връзката беше мъртва). всеки човек, който обича я носи някъде в себе си, но тя се изявява само когато наистина има защо...причините за съществуването й могат да са две:
1. когато ревнуваният е давал поводи.
2. когато ревнуващият няма доверие в самият себе си.

останалото го наричам садо-мазохизъм, но това е моята гледна точка. любовта не е болка.

-чувство за притежание например,агартомания(най-извратената форма на ревност)фетишизъм....и още много други

съгласна съм...но това не могат да са причини за обич, а тя задължително трябва да съпътства любовта...иначе какво е любовта?
не знам - свят като цвят...всеки избира какво, как в нюансите да дефинира. аз вече доста бързо бих избягала на мястото на f1f1, а също съм на 33 и знам какво е. все пак човек трябва да обича себе си за да знае как да обича другите...и ако някой има "заболяване" можеш да му помогнеш само ако ти си здрав...а за мен не любовта е заболяването. тя е живота - и то пълноценен.

Ревноста,няма абсолютно нищо общо с обичта,освен че с течение на времето я убива.....

Съгласна съм с казаното от leif .Ако бях на твое място щях да поговоря с него .. Ако не излезе нищо не бих го търпяла и минута повече.

az nikoga ne syjelqvam za ni6to a za mezeto nqma6 problem:))))))))

blagodarq ti za tova koeto si napisala uspq da me raztyrsi6 :))) ne bukvalno...no mnogo mi pomogona seriozno i ne bih obvinila nikoi koito mi e dal syvet kakyvto i da e toi vse pak az pomolih za tova naprotiv blagodarq na vsi4ki blagodarq vi ot cyrce

ne mislq 4e ima trezvo misle6t 4ovek na kogoto 6te mu haresa da byde revnuvan i ot sqnkata si neznaq dali provokiram revnostta mu ili ne no tova me ubiva a kogato jelae6 nqkogo do bolka trqbva li da mu pri4inqva6 takava?????????????????az ne mislq taka naprotiv kogato obi4a6 nqkogo trqbva da go napravi6 nai 6tastliviq 4ovek na sveta....ne e li taka

ako bqh po mydra nqma6e da iskam syveti ot po mydrite:)))))))))))))))az vse o6te v du6ata si sam dete

само ние помъдряваме чрез опита и болката и остаряваме тялом...
Аз живях в семейство с двама ревнивци...Майка ми и вторият й съпруг...Двамата взаимно се самоунищожаваха...Установих за себе си,че това е направо болестно състояние,обаче неизлечимо...Накрая все пак успяха да се разделят.Защото пък си мислеха,че се обичат.А може и така да е било до някъде.Но щом не можеш да дадеш свобода на любимия си,каква любов ще е това?На всеки историята е лично ивдивидуална и само и единствено ти,въпреки съветите ни би могла да вземеш най-правилното решение!

п.п.А от колко време сте заедно,ако не е тайна?

в даването на съвети ... надявам се нещата при теб да са поели вярната посока, но за всеки случай ето ти една истинска история:
Имах една връзка, вярно не беше чак толкова дълга колкото твоята, но приликата беше в това, че и мен ме ревнуваха, ужасно много, ежедневно, ежесекундно ... подлагаше се на съмнение всяко мое излизане, проверяваха ми телефона, ако случайно успея да излезна с приятели през 10 минути имаше проверки с въпрос кога ще се прибера ... дори на служебните ми мероприятия не ме оставяха на мира, ревноста се бееш превърнала в нещо огромно ... аз търпях и си мислех, че с нещо аз съм виновна, обвинявах себе си, ограничавах се, криех се за да се виждам с приятел, на половината им бях забранила да ми звънят за да нямам проблеми, но и това не помогна ... просто след целия този тормоз и кавги и подозрения колкото и да си мислех че обичам този аз прекратих връзката ни и сега съм щастлива, намерих човек които уважава мен самата и не ме ревнува от приятелите ми :)))

Благодаря ти!Няма значение кога си се включила,всяко мнение за мен е важно.Там е роботата,че аз не искам да се разделям с него.Всичко друго при нас е прекрасно.рРазбираш ли?Засега нещата са по-добре,надявам се и за в бъдеще да е така.Блгодаря ти още веднъж!:)

Не е тайна,от 6 години сме заедно.Но не винаги е било така,просто понякога прекалява и то напоследък!Или аз не съм обръщала внимание до сега .Незная ,но не се чувствам виновна,а това за мен е важно.Надявам се всичко да дойде на мястото си.:)

според мен щото не съм капацитет по тия въпроси ако можеш да псуваш започни от тези дето дават клиширани съвети продължи с дългогодишният си приятел и като ти мине се обади да пием по кафе ;) щото определено си те бива и едва ли трябва да се притесняваш излишно от некви глупости !!!

kak da ne te revnuva,kato si znae stokata:))) molq te ne se pravi da devica:))))))))))